Намесиха Ислямска държава в казуса с Гарнизонна фурна

Как така сградата е хем опасна, хем здрава, питат се хората от квартала

Поискаха сформирането на нов експертен съвет, който да определи дали Фурната може да бъде ремонтирана и колко би струвало това

Събарянето на тази постройка ще е геноцид върху хората от квартала в продължение на месеци, изказа се мъж от района

Грях е сградата да се събори към днешна дата, смята арх. Робърт Чакъров

Детски културен център и музей на Втора българска армия бяха част от предложенията в обществения дебат за бъдещето на бившия казармен комплекс

Иво Дернев

Сблъсък на много мнения, все различни. Словесна стрелба по противника. Политически речи и партийни изказвания. Силни думи, цветисти обиди и откровени хвалби. Така премина публичният дебат за бъдещето на бившата Гарнизонна фурна. Читалище „ Христо Смирненски”, в близост до обсъжданата казармена сграда в Западен, се превърна в квартален парламент, в който представителите на жилищния район бранеха тезите си, организирани по групи сякаш политически партии в Народното събрание. Имаше белокоса формация на ветерани от армията, които призоваха Гарнизонна фурна да бъде съхранена и превърната в Дом на пенсионираните български военни и музей на Втора българска армия. Група граждани държеше сградата да бъде съборена и на нейно място да се изгради парк. А срещу това възнегодуваха мнозина поддръжници на идеята постройката да се превърне в Център за изкуство. Имаше и такива с напълно различни позиции по въпроса за бъдещето на Фурната. Те бяха единици, но изказаха своето мнение и то се чу.

Обсъждането бе организирано от кмета на район Западен Димитър Колев и провокирано от няколко акции на художника Емил Миразчиев и негови съмишленици, които искат старата казармена сграда да заживее като арт комплекс, отворен към съвременните форми на изкуство. Колев откри събитието с тезата на администрацията, че Фурната е опасна. Творци, архитекти и строителни инженери пък са категорични, че сградата е конструктивно здрава и може да се ремонтира с 320 хиляди лева. Или с 30 хиляди лв. по-малко от средствата, гласувани за събарянето й. Миразчиев показа за първи път и визуализация на проекта за реконструкция, разработен от архитектите от студио 8 ½ .

Групата на офицерите от запаса откри дебата. Бившите военни декларативно заявиха, че Гарнизонна фурна е строена от железобетон и е по-здрава от всяко ново строителство. Те подчертаха, че Фурната трябва да бъде съхранена като исторически символ, тъй като, макар и изоставена от години, е последната жива все още сграда на Втора българска армия. Поискаха там да се помещава музей на Втора армия и Дом на ветераните и пенсионерите. Припомниха и за стария закон, който забранява унищожаването на фурни за хляб и дебело подчертаха, че постройката може да е нужна и със старата си функционалност, като изброиха множество външни за страната ни заплахи. В дебата за Фурната пенсионираните военни намесиха дори Ислямска държава. Те поискаха Фурната да е паметник, който да показва къде са яли хляб хората по време на война и отново да заработи като фурна при нова такава. 

След тях излезе едър мъж, която се представи като член на „БСП-Лява България”. Той насочи пръст към районния кмет от ГЕРБ и призова да не пипа Фурната. Защото ако искате война, ще я имате, закани се той. Димитър Колев не отговори на провокацията и помоли в обсъждането да не бъде намесвана политика, а да се говори само за бъдещето на бившата казармена постройка.

Да защити проекта на Емил Миразчиев излезе зам.-директорът на Пазарджишкия драматичен театър – Иван Карев. Той заяви на райкмета Димитър Колев, че културната институция ще подпише договор за сътрудничество с Фурната, ако тя бъде превърната в Център за изкуство. Ало, какво общо има Пазарджик с нашия квартал, подскочиха опозиционери на идеята за запазване на Фурната.

Да представи проекта си пред присъстващите излезе и самият Миразчиев. Той показа как може да изглежда Фурната с ремонт за 320 хиляди лева. Сградата е изключително устойчива. Не е за събаряне, както твърди администрацията, заяви Миразчиев и извади конструктивно становище, подписано от специалисти. По време на презентацията той бе прекъсван многократно от хора в залата. Военните ветерани настояваха, той да говори на български, тъй като не разбираха думи като „креативост”, а той се уточни в "Творчество. Противници на идеята Фурната да живее като Център го засипаха с директни обиди. „Аман от големи творци. Стига сте говорили глупости и сте ни баламосвали. Лъжете като измамник. Откъде си взимате парите вие, Миразчиев? Цял живот общината ви хрантути. Каква ви е далаверата от тази сграда? Лъжете и манипулирате”, нападна председателя на сдружение „Изкуство днес” мъж от дъното на залата, представил себе си като Коларов. А младите съмишленици на Миразчиев, които участваха в почистването на Фурната преди близо седмица,  определиха мъжа с острия език като „трол”.

Как така сградата е хем опасна, хем е здрава, вдигна неразбиращо рамене Юлияна, която живее на ул. „Копривките” №3. Благодаря на Миразчиев, че разлая кучетата, включи се Пенка Танева, строителен инженер. Тя подчерта, че стоманобетонната конструкция на Фурната е напълно здрава и трябва да бъде запазена. Стига сме рушили, стига, обобщи Танева. Като направим градинка тук кой ще я полива. Вижте другите на какво дередже са. Събарянето на тази сграда ще е геноцид върху хората от квартала в продължение на месеци. Представяте ли си какви прахоляци, мръсотия и шум ще ни тормозят. И не забравяйте друго много важно- ако бутнем Фурната каква ще е шумовата изолация от булеварда. Сега тя е като щит. Тук виждаме презентация за това как би изглеждала тази сграда. Аз презентация от общината как би изглеждал един бъдещ парк на нейно място не съм видял, включи се в дебата друг жител на квартала.

Сградата би могла да продължи да съществува и това, което се предлага- Център за изкуство, ще е най-хубавото нещо, което може да се случи на нашия квартал. Навсякъде по света старите индустриални сгради са превърнати в места за култура. Ако на тази нация й липсва нещо, то това е култура и някои хора в тази зала го доказаха с езика си, каза художникът Румен Нечев, който живее на метри от Фурната, а терасата му гледа комина й.

Целия текст и още снимки в КАПАНА.БГ